Преди изборите в Испания анализатори се опасяват от напредъка на националистите
Антисистемните партии направиха същински пробив в Южна Европа през последните години, като взеха властта в Италия и Гърция, откакто се зарекоха да се откажат от обичайното политическо мислене и да оспорят икономическия консенсус в Брюксел. Този месец испанците ще се насочат към урните и мнозина се тормозят от възхода на антиимигрантското и антифеминистко придвижване „ Вокс “, което се трансформира в същинска изборна мощ, написа Фердинандо Джулиано в коментар за Bloomberg.
Но за хората, които са обезпокоени от завоя на Европа към популизма, би трябвало да се каже, че Мадрид е надалеч от това да поеме по пътя на Рим, да не приказваме за Будапеща или Варшава. Традиционните партии резервират стабилната си преднина, тъй че идващото държавно управление евентуално няма да е прекомерно друго от предходното. Но въпреки всичко това са третите парламентарни избори през последните четири години, а испанската стопанска система минава през интервал на неустойчивост.
Това не значи, че би трябвало да се омаловажават терзанията от „ Вокс “, чиято поява на сцената ентусиазира толкоз Стив Банън, някогашен консултант на Доналд Тръмп и националист. През декември тя стана първата крайнодясна партия, която печели места на локални избори в Испания (област Андалусия) след гибелта на военния деспот Франсиско Франко.
Гласовете й бяха от решаващо значение за основаването на ръководеща коалиция сред дясноцентристката Народна партия и центристите от „ Сиудаданос “, която постави завършек на 36-годишното ръководство на социалистите в Андалусия.
„ Вокс “ е напът да завоюва 10% от гласовете на гласоподавателите на парламентарните избори. Това е удивително за организация, учредена едвам в края на 2013 година
„ Вокс “, несъмнено, не е единствената антисистемна партия, която печели гласове в Испания. Крайнолявата партия „ Подемос “, ръководена от Пабло Иглесиас, се показва много по-зле, в сравнение с през 2015 година, когато беше покрай това да победи социалистите на парламентарните избори. Но публични допитвания въпреки всичко й дават към 12-13% от гласовете, което може да я трансформира във фактор при построяването на коалиция след изборите. Регионалните партии също са мощни, в това число подкрепящата независимостта „ Леви републиканци на Каталуния “.
Както отбелязва Антонио Баросо, откривател в консултантската компания Teneo, доста хора, може би 40%, не са решили за кого ще гласоподават. Но огромната тематика на тези избори е раздробяването на гласоподавателите. Двете партии, които преобладават в испанската политика през последните четири десетилетия – Социалистическата и Народната партия, не могат да завоюват над половината от гласовете на гласоподавателите. Ще тласне ли това Мадрид към крайностите, както се надява Банън?
Според хората с по-умерено мислене това, за благополучие, наподобява малко евентуално. Три са вероятните изхода от тези избори и нито един от тях не наподобява изключително обезпокоителен. При първия Социалистическата партия получава най-голяма поддръжка от към 30% и образува лявоцентристка коалиция с поддръжката на „ Подемос “ и някои районни партии.
Другият вид е водачът на партията Педро Санчес да се обърне към центъра и да опита да образува съюз със „ Сиудаданос “, макар че водачът на партията Алберт Ривера отхвърли сходен вид.
Ако Санчес успее да сътвори сходно партньорство (което надалеч не е сигурно), Европейският съюз и вложителите нямат особени учредения за терзание. Като министър председател той следва типичен ляв дневен ред, като предложи повишение на налозите за богатите и банките, с цел да набере средства за обществени разноски. Министърът на стопанската система Надя Калвино е някогашен почитан представител на Европейски Съюз и е малко евентуално да желае да разочарова Брюксел, в случай че резервира поста си. Дори в партньорство с „ Подемос “ Испания евентуално ще се държи като Португалия, където лявото държавно управление на Антонио Коща понижи бюджетния недостиг, като даде приоритет на обществените разноски над области като инфраструктурата.
Вторият излаз от изборите е съставяне на дясно държавно управление от „ Народната партия “ и „ Сиудаданос “ с поддръжката на „ Вокс “ като в Андалусия. Това е малко евентуално поради преднината на социалистите в публичните допитвания и нежеланието в центристката партия на Ривера за насочването й надясно. Все отново дясноцентристка коалиция няма да е злополучие за стопанската система. Тя съвсем несъмнено ще вкара по-ниски налози, финансирани посредством понижени разноски. Това е съвсем като дясната „ Лига “, която желае „ плосък налог “, само че не желае да прави съкращения, с цел да го заплаща.
Третият евентуален излаз е политическата фрагментация да се окаже прекомерно огромна, с цел да се сътвори държавно управление. В този случай испанците ще би трябвало да гласоподават още веднъж, може би още през есента. Разбира се, за претендентите на обичайните партии би било доста по-добре да реализират компромис по стратегия, подкрепяща възобновяване на страната, което се забави, само че остава мощно. Но даже да не съумеят, стопанската система потвърди, че е устойчива на отсъствието на мощно държавно управление.
Инвеститорите наподобяват оптимистично настроени. Доходността по 10-годишните испански държавни скъпи бумаги е малко над един процентен пункт по-висока от немския им еквивалент и много под италианските държавни скъпи бумаги. След цялата драма, която обхвана Южна Европа през това десетилетие, в това число рецесията в Каталуния, Испания към момента наподобява релативно индиферентна. И това е комплимент.
По публикацията работи: Божидарка Чобалигова
Но за хората, които са обезпокоени от завоя на Европа към популизма, би трябвало да се каже, че Мадрид е надалеч от това да поеме по пътя на Рим, да не приказваме за Будапеща или Варшава. Традиционните партии резервират стабилната си преднина, тъй че идващото държавно управление евентуално няма да е прекомерно друго от предходното. Но въпреки всичко това са третите парламентарни избори през последните четири години, а испанската стопанска система минава през интервал на неустойчивост.
Това не значи, че би трябвало да се омаловажават терзанията от „ Вокс “, чиято поява на сцената ентусиазира толкоз Стив Банън, някогашен консултант на Доналд Тръмп и националист. През декември тя стана първата крайнодясна партия, която печели места на локални избори в Испания (област Андалусия) след гибелта на военния деспот Франсиско Франко.
Гласовете й бяха от решаващо значение за основаването на ръководеща коалиция сред дясноцентристката Народна партия и центристите от „ Сиудаданос “, която постави завършек на 36-годишното ръководство на социалистите в Андалусия.
„ Вокс “ е напът да завоюва 10% от гласовете на гласоподавателите на парламентарните избори. Това е удивително за организация, учредена едвам в края на 2013 година
„ Вокс “, несъмнено, не е единствената антисистемна партия, която печели гласове в Испания. Крайнолявата партия „ Подемос “, ръководена от Пабло Иглесиас, се показва много по-зле, в сравнение с през 2015 година, когато беше покрай това да победи социалистите на парламентарните избори. Но публични допитвания въпреки всичко й дават към 12-13% от гласовете, което може да я трансформира във фактор при построяването на коалиция след изборите. Регионалните партии също са мощни, в това число подкрепящата независимостта „ Леви републиканци на Каталуния “.
Както отбелязва Антонио Баросо, откривател в консултантската компания Teneo, доста хора, може би 40%, не са решили за кого ще гласоподават. Но огромната тематика на тези избори е раздробяването на гласоподавателите. Двете партии, които преобладават в испанската политика през последните четири десетилетия – Социалистическата и Народната партия, не могат да завоюват над половината от гласовете на гласоподавателите. Ще тласне ли това Мадрид към крайностите, както се надява Банън?
Според хората с по-умерено мислене това, за благополучие, наподобява малко евентуално. Три са вероятните изхода от тези избори и нито един от тях не наподобява изключително обезпокоителен. При първия Социалистическата партия получава най-голяма поддръжка от към 30% и образува лявоцентристка коалиция с поддръжката на „ Подемос “ и някои районни партии.
Другият вид е водачът на партията Педро Санчес да се обърне към центъра и да опита да образува съюз със „ Сиудаданос “, макар че водачът на партията Алберт Ривера отхвърли сходен вид.
Ако Санчес успее да сътвори сходно партньорство (което надалеч не е сигурно), Европейският съюз и вложителите нямат особени учредения за терзание. Като министър председател той следва типичен ляв дневен ред, като предложи повишение на налозите за богатите и банките, с цел да набере средства за обществени разноски. Министърът на стопанската система Надя Калвино е някогашен почитан представител на Европейски Съюз и е малко евентуално да желае да разочарова Брюксел, в случай че резервира поста си. Дори в партньорство с „ Подемос “ Испания евентуално ще се държи като Португалия, където лявото държавно управление на Антонио Коща понижи бюджетния недостиг, като даде приоритет на обществените разноски над области като инфраструктурата.
Вторият излаз от изборите е съставяне на дясно държавно управление от „ Народната партия “ и „ Сиудаданос “ с поддръжката на „ Вокс “ като в Андалусия. Това е малко евентуално поради преднината на социалистите в публичните допитвания и нежеланието в центристката партия на Ривера за насочването й надясно. Все отново дясноцентристка коалиция няма да е злополучие за стопанската система. Тя съвсем несъмнено ще вкара по-ниски налози, финансирани посредством понижени разноски. Това е съвсем като дясната „ Лига “, която желае „ плосък налог “, само че не желае да прави съкращения, с цел да го заплаща.
Третият евентуален излаз е политическата фрагментация да се окаже прекомерно огромна, с цел да се сътвори държавно управление. В този случай испанците ще би трябвало да гласоподават още веднъж, може би още през есента. Разбира се, за претендентите на обичайните партии би било доста по-добре да реализират компромис по стратегия, подкрепяща възобновяване на страната, което се забави, само че остава мощно. Но даже да не съумеят, стопанската система потвърди, че е устойчива на отсъствието на мощно държавно управление.
Инвеститорите наподобяват оптимистично настроени. Доходността по 10-годишните испански държавни скъпи бумаги е малко над един процентен пункт по-висока от немския им еквивалент и много под италианските държавни скъпи бумаги. След цялата драма, която обхвана Южна Европа през това десетилетие, в това число рецесията в Каталуния, Испания към момента наподобява релативно индиферентна. И това е комплимент.
По публикацията работи: Божидарка Чобалигова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ